За село Труд няма точни сведения кога е възникнало, Северозападно, югоизточно и южно от село Труд са разкрити некрополи; в южния са разкропани 2 гробници от римско време, зидани с тухли; в едната е намерен погребален инвентар. В северозападния край на селото , в местността “ Бончови храсти “ , е разкопано тракийско светилище ; намерени са оброчни плочки с изображения на Трак. Херос и Аполон и с посветителски надписи, които показват синкретизъм между двете божества. В землището на селото е открита колективна находка от виз. Монети от V – VІ в.
18 в. – В село Чирпелий(Труд) било открито килийно училище. То се помещавало на местото на днешната читалищна сграда.Помещението е било малка прихлупена стая.Учител е бил дядо Петър от Сопот.Учили са 10-15 деца,които пишели на пясък.Изучавали са само църковни книги.Заплащането на учителя ставало от родителите.Когато децата се научили да пишат и да четат образованието свършвало.
1878-1879г.-Открива се светско училище с първо отделение.
1884г.- Откриват се още три отделения. Заниманията се водили в частни къщи или в кръчмите.
1900-1901г. Учител на второ отделение е бил А.Ив. Разаров, отличник на отделението е бил Димитър Кисимов. Учениците са изучавали следните предмети: закон Божии, български език, смятане, предметно обучение, рисуване, пеене, гимнастика, ръкоделие и краснипис.Обучението е започвало и завършвало с молитви. В края на годината се е давало оценка не само за успеха но и за поведението на учениците.
1910г. – Построява се училище (до църквата).
1919г. – Изградена е потребителна кооперация носеща името “ Св. Василий”. Кооперацията непросъществувала дълго.
1921г. – Открита е прогимназия. Първият директор на прогимназията е Пенка Видолова.
1925-1926г. – Прогимназията е закрита поради липса на бюджетни средства.
1929г. - През февруари месец се учредява читалище “Светлина”с председател Тодор Славчев.
1930г. – Жителите на селото са 2669 души.
1931г. – Основава се организация на Работническата партия.
1932г. – Организацията се разтурва
1933г. – Селото получава името Климентина на името на княгинята – майка на Фердинанд Сакс Кобургски.
– Ушива се знаме което и до момента се пази.
– След 9 септември се учредява дружество с активистите : Стоян Ботов, Енчо Топалов, Живко Ботов и др.
– През ноември бе открита линията Пловдив – Карлово. В началото са се движили на 24 часа само два влака.
1938г. – Построява се нова двуетажна училищна сграда.
1939г. – С много труд от страна на населението се открива читалищна сграда и пред населението учениците от прогимназията изнасят пиесата “ Майстори”.
1940г. – Читалищното ръководство закупува кинопрожекционен апарат, който се обслужва от Никола Ливаткин, а по-късно Стефан Христозов.
- В селото е построен магазин.
1944г. – След 9 септември селото е преименувано на ТРУД.
- Сформира се комитет на отечествения фронт с председател Ангел Димитров.
По-късно общинския комитет се води от Бижик Стойчев след, който е избран Тодор Минев. Комсомолската ораганизация има свой общински секретар д-р Георги Станчев
1947г. – До тази година в с.Труд битовите услуги се извършват от 15 частни малки работилници, които не са могли да задоволят нуждите на населението.
1948г. – По инициатива на Никола Стоенчев, Александър Вътов и Рангел Ботов през Декември се свиква общо събрание на всички занаятчии. 20 от тях подкрепят инициативата за колективен труд. Открива се предприятие “Единство” с председател д-р Никола Стоенчев. Набират се работници и специалисти.
1950г. – Учредява се ТКЗС, с председател д-р Никола Копринков. Стопанството обедини 57 домакинства. Започва се стрителсвото на обори, работилници и други помощни помещения.
1951г. – Към училището се назначава пионерски ръководител – д-р Пенка Топалова.
1954г. – Поставя се началото на танцовия състав, битовата група, които постепенно се развиват.
1956г. – Селото се радиофицира
- Цялото село е кооперирано.
1957г. – По решение на физкултурния колектив е направен бюст-паметник на партизанина Димитър Георгиев. Бюста бе изработен от Димчо Налбански с помощта на неговата съпруга Минка Налбанска.
1958г. – 8 срещу 9 септември бюста бе открит с тържествена заря. Слово произнесе Иван Кузев
- Към училищното подръководсвто на учителката Минка Налбанска се създаде музей на родния край. В него са се съхранявали над 300 експоната.
- Засаждат се трайни насаждения от европейски произход и кооперативното стопанство бележи по-добри успехи
- Открива се 8-ми клас.
- Първия щатен библиотекар е д-р Йорданка Ботова
1959г. – Назначава се друг библиотекар д-р Веселина Минева. Библиотечното дело се развива много бързо. Читалищните членове достигат до 900 души. Голям размах добива художествената дейност при избирането на председател Тодор Минев ( удостоен с орден “Кирил и Методий”)
1960г. – Д-р Игнат Сомов изработва макет на черешово топче
- Открива се занималня с възпителка Иванка Онова.
1962г. – Танцовия състав е окръжен първенец и участва във “Варнеско лято”.
1963г. – За втори път първенец
- Построена е нова техническа работилница.
1964г. – Танцовия състав взема участие във Втория републикански фестивал.
За награда колективът заминава в Одеса, където изнасят концерт. През тези години Битовата група е окръжен първенец с ръководител д-р Иван Русалов. Добри успехи постига и драматичният състав. Ръководители на танцовия състав са: Иван Георгиев, Стоян Богданов, Димитър Дойчинов (постановчик), Христос Панов, а Димитър Тотинов на драматичния. Стотици самодейци са преминали през художествените колективи отдавайки своите способности и сили за развитието на народното творчество. Броя на участниците за отделни години е достигал до 95 души.
- Към двуетажната сграда на училището е направена пристройка.
1966г. – Открит е ресторант “ Тракия”
1967г. – Край селото до ЖП гарата започва строителсвото на завод за биоконцентрати, сега (2005) фуражен завод .
Някои интересни цитати :
В Юбилеен сборник “ Българското село “, С. , 1930 г. на с. 242 за селото пише следното :
“ 31 Община Климентиново
По преди е било наричано Чернелий. Населението му е било българско. Разположено е в Тракийската равнина, на десния бряг на река Кълвачуица, 10 км от околийския център. Шосето от Пловдив за Карлово, минава западно покрай селото. Къщите са паянтови, едноетажни, направени от керпич, дърво и камъни, сгрупирани, покрити с обикновени керемиди. Имат ю. изложение. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Сеят най-вече пшеница, ръж, ечемик и ориз. Има читалище, община, училище, църква, медицински участък, 4 мелници. Нуждае се от общински дом, читалище със салон, кооперативен дом, баня, училище, телеграф и електрическа енергия. “
Това е пълен цитат от посочения източник.
По – нататък в същата книга , в раздел ІІІ Статистически сведения за населените места за община Климентиново, Околия Пловдив ( селска ) е записано следното :
“ 37. Общ. Климентиново :
1. с. Климентиново ( бивше Черпиле) Данните са за 1926 г.
Население : 2248
Домакинства :
Общо : 400
Без земя : 20
Без къщи : 10
Орна земя в декари : 23 000
Бюджет 1928 – 1929 г : 500 000 “
В “Географски речник на България “ , С. , 1980 г. на с. 502 за селото пише :
Труд ( до 1889 : Чирпилие ; до 1943 : Климентиново ; до 1947 : Климентина )
- село в Пловдивски окр., Пловдивска община, в Горнотракийската низина, на р. Пясъчник, на 10 км. северно от Пловдив. 3806 жители. Отглеждат се говеда, фуражни и зърнени култури ( ориз ), зеленчуци, овощия. Завод за фуражни смески, завод за ел. Табла и резервни части, производство на спортни мрежи и др. Ежедневни трудови пътувания за Пловдив, Карлово, Хисаря. “





История

